1966-1985 Начало на кариерата
Христо Стоичков е роден в Пловдив, като син на бивш вратар от местния Спартак. На десет годишна възраст, (1976) той се включва в школата на друг отбор от града - "Марица". След години, треньорите му го описват като тих и почти уплашен да не би да го изгонят от отбора.
При завършването си на школата в "Марица", Стоичков не получава никакви оферти и се насочва към треторазредния "Хеброс Харманли". Само година по-късно, Стоичков е привлечен в ЦСКА от главния мениджър на отбора Манол Манолов. Според известен мит, Стоичков заминава за червения клуб с чифт разкъсани гуменки.

1986-1989 ЦСКА
Още в първия сезон след като Стоичков дебютира с армейците, отборът спечелва шампионата и купата на България. Играейки като ляв бек, 20-годишният Христо натрупва опит, но все още не е в основата на успехите на ЦСКА. На края на сезона, поради "непристойно държание" по време на финала за купата на страната се наказват двата финалисти - ЦСКА и "Левски". Правата за игра на Стоичков, както и на целия отбор се отнемат завинаги. Това наказание все пак се премахва само година по-късно.

През 1988, отборът завършва на второ място в шампионата, но спечелва купата на България. Със значително "изострени" умения, Стоичков е изместен като ляво крило нанасяйки и създавайки значителен брой попадения. Година по-късно, (1989) Христо става голмайстор на първенството с 23 гола оформяйки се като основното офанзивно оръжие на армейците. Другите двама нападатели на отбора - Емил Костадинов и снажния таран Любо Пенев запълват атакуващата линия в любимата схема 4-3-3 на треньора им Димитър Пенев. Триото Стоичков-Пенев-Костадинов се превръща в машина за голове, без противник от подобен калибър в България.

Същата година, (1989) ЦСКА достига един от най-големите си успехи - полуфинал срещу Барселона за КНК. Водени от холандската легенда Йохан Кройф, испанците отстраняват ЦСКА въпреки блестящата игра на Христо. Попаденията на Стоичков и в двете срещи привличат вниманието на Кройф, който веднага е готов да го купи. От ЦСКА отхвърлят, защото Ицо има договор с тях за още една година. Докато Барселона чакат да му изтече контракта, Стоичков достига най-добрия си сезон в "А" Група. Вкарвайки невероятни 38 гола той е определен като голмайстор не само на България но и за цяла Европа!

1990-1994 Барселона
Като носител на Златната Обувка, Стоичков подписва пет годишен договор с "Барселона", плащайки за Ицо тогава рекордните за България 4,5 милиона долара. В първият си сезон с "Барса", българинът пак е изключен от футбола (за 6 месеца) след като напада съдия който му показва червен картон. Завръщайки се още по-настървен за игра, Стоичков донася на Барселона четири шампионски титли подред (1991-1994)! През 1992-ра, той е и в основата на европейската шампионска титла която Барса печели след победа над "Сампдория" (Генуа). С невероятния си хъс за игра и непреклонен характер, Стоичков спечелва сърцата на фенове от Барса и страха на испанските рефери. Един слух гласи, че много от тях изучили българските ругатни.

1991-1994 Национална слава
През годините 1991-1993 Стоичков също се налага и в Българския национален отбор. На 17 ноември 1993-та година на Парк дю Пренс в Париж, Балканските лъвове играят срещу Франция в последния мач от квалификацията за световно през 1994-та. За да се класират, Българите се нуждаят от победа на всяка цена. На полувремето от същия мач, французите водят 1-0. В началото на втората част, дясното крило и бивш съотборник на Ицо от ЦСКА - Емил Костадинов изравнява мача. Френският отбор продължава небрежно да владее топката доигравайки спокойно срещата. Точно в 89-тата минута, Любо Пенев подава на Балъков в средата на терена. Халфът прави перфектен копващ пас над френската защита приземявайки топката на коляното на пласиралият се Емил Костадинов. "Коща" наглася топката с едно докосване и изцепва мощен удар към френската врата. Вратарят Бернар Лама е парализиран от изненадващия удар. Точно в 89:59 според часовника, топката удря напречната греда. От този момент всички 60,000 френски фена потъват в гробна тишина. Отбивайки се от гредата, топката се озовава в мрежата на френската врата. Ужасени, французите разбират, че сметките са им били трагично погрешни. Две годишният им труд в квалификациите е разбит за секунди. Междувременно, българският коментатор изпада в истерия крещейки: "Господ е Българин! Господ е Българин!" И така започва нов период в българския футбол познат като "Ерата Стоичков".

На световното в САЩ през 1994-та, българите започват с трагична загуба от Нигерия с 3-0. Интереса към отбора пада и критиците бързо отписват балканския отбор. В следващия мач, Пеневата чета побеждава Гърция 4-0 като Стоичков се разписва на два пъти. В последния мач от групите, България побеждава бившия финалист Аржентина, отбор погълнат в проблеми. Докато южноамериканците се мъчат да заместят изгонената си звезда Диего Марадона, българите налагат своят стил и заслужено печелят 2-0. На 1/8 финалите, България побеждава с дузпи перспективния тим на Мексико, ръководен от пъргавия "папагал" Хорхе Кампос. През редовното време, Ицо успява да вкара и на него с бомбастичен изстрел от контра атака.

Дори и най-големите български фанатици отписват националния отбор след като за противник на 1/4 финала им се пада бившия световен шампион Германия. Немците изпращат легендата си Франц Бекенбауер в лагера на България за да ги интервюира и научи какво се крие в изненадващия им успеха досега. За негово изумление, българските футболисти играят карти и киснат в басейн до хотела. Междувременно, немския състав спазват строг тренировъчен режим. При посещението си, Бекенбауер запитва Стоичков за предстоящия мач и Камата му отговаря с прословутата си фраза: "Айн-цу-цвайн-цу-дрън! Ще ви бием!" Самата среща започва обещаващо за германците - откриват резултата от дузпа. Ала след като Христо забожда от пряк свободен удар на неподготвения Илгнер, мачът се преобръща. Лечков довършва обезсърчените немци с великолепен плонж. Абсолютните аутсайдери България измъкват победата събаряйки германската футболна машина на колене. Сълзите на Юрген Клинсман полагат край на немските надежди за повторна титла от 1990-та. На 1/2 финала, отборът на България до тогава без нито една победа в историята си, се изправя срещу европейския гигант Италия. Стоичков вкарва отново, но това е недостатъчно да заличи слабата игра на българите от първото полувреме. Така България приключва най-успешното си представяне на световната сцена. Зад този успех очевидно изпъква Стоичков, който става голмайстор на първенството и е включен в идеалния състав.

1995-1996 В калчото
След невероятните си четири титли с "Барселона" и бронзовите медали от 1994-та, много Европейски клубове се опитват да привлекат Стоичков. Междувременно, слухове се образуват за личен конфликт между него и треньора на "Барса" - Йохан Кройф. За тогава грандиозната сума от 15 милиона долара Стоичков е продаден на "Парма". В Италия, Стоичков се замесва в друг конфликт със съотборника си Джанфранко Дзола. Дзола не се съиграва с българина и заради това отбора се представя слабо. На края на неуспешния сезон, Стоичков си търси нов клуб.

1995-1996 Златни години с трикольора
След "българското лято" на 1994-та, Стоичков и националния отбор на България започват квалификации за европейското първенство Англия `96. С почти непроменен състав българите показват нестихваща изобретателност, постоянство и голове. Стария съотборник на Ицо от ЦСКА, Любослав Пенев, също се завръща в отбора на страната след лечение от рак. Обиграния състав на България прелита през квалификациите с множество победи, включително и над Германия с 3-2. Стоичков саморъчно решава изхода на повечето спечелени мачове с редовни голове и асистенции.
На самото първенство, България е отстранена след три мача със само една загуба срещу бъдещия световен и европейски шампион Франция. Стоичков вкарва във всеки мач и заслужено е включен в най-добрата единадесеторка на турнира.

1996-1998 Пак в "Барса"
След ЕВРО 1996, Стоичков отново привлича вниманието на елитните европейските клубове. "Нюкасъл" и "Барселона" правят най-изгодните оферти. Камата предпочита стария си отбор където отново се забърква в лоши отношения с новия треньор на каталунците Луис Ван Гаал. Холандеца започва все по често да го сменя, откривайки пътя на нови звезди като феноменът Роналдо.

1997-1998 Бойкот
Точно след европейското, треньора на националния отбор Димитър Пенев е уволнен поради слабото представяне. Основната причина, е че Пенев (известен просто като Чичи) разчита предимно на малък кръг играчи като племенника си Любослав. По същото време Любо изругава българските фенове: "Да духат супата!" докато защитава слабото си представяне на ЕВРО 96. Това му донася изключване от отбора и прякора Супата. Изгонването на Любо и чичо му е двоен удар за Стоичков, който е техен приятел и съотборник от близо десет години. Ицо, Илиян Киряков и още няколко други играчи решават да бойкотират националния отбор. Това веднага оказва влияние и тимът пада още в първата си квалификация за световното през 1998-ма срещу Израел (1-2).
След много спекулации и дискусии, Стоичков се завръща в национала заедно с някои от другите "стари кучета". Този процес прекратява подмладяването на отбора като единствените сериозни въведения в състава са Радостин Кишишев, Анатоли Нанков и вратаря Здравко Здравков. Край е сложен и на нападателното трио Стоичков-Пенев-Костадинов. Стратегията на отбора се изменя от 4-3-3 към 4-4-2 под ръководството на завършилия треньорската школа в Кьолн Христо Бонев (познат като Зума). За разлика от тактиката, състава остава почти непроменен.
Офанзивните резултати на отбора значително отслабват под ръководството на Зума. Из квалификациите, тимът се измъчва със значително по-слаби отбори като Израел (1-0), Русия (1-0) и дори Люксембург (2-1).

1998 Позор на световното
При завръщането си в национала, Стоичков е приет охотно в отбора, но слухове се образуват за кавга между него и Балъков. За капак на драмата, отношенията между Христо и Трифон Иванов също се разлагат поради това, че капитанската лента е предадена на защитника.
В първия мач на българите, отборът се представя сравнително слабо. От офанзивна гледна точка, няма друг играч освен Стоичков, който да поеме нещата в ръце. Самият той, както винаги играе с типичния си хъс и нацелва гредата на веднъж, но въпреки това мача завършва 0-0. В следващия мач, България играят с олимпийския шампион Нигерия. Съставен от млади и талантливи играчи, африканския тим надиграват българите, които опитват да забавят темпото. Физическата форма на българската защита рухва след като Нигерия откриват 0-1. Нападението на отбора изпускат няколко положения като Костадинов нацелва гредата. Въпреки, че мачът се играе на Парк дю Пренс, същия стадион на който Емил екзекутира Франция през 1993-та, топката не влиза във вратата. С изключение на няколко проблясъка, Стоичков не успява да се наложи както преди четири години и мачът завършва 0-1. На последния си мач от Франция `98, отборът на България е унижен 5-1 от Испания. Стоичков отново не съумява да се разпише а в тимът липсва друг водач който да се наложи. Защитата на българските национали е на много слабо ниво и оставя испанците да нанижат четири чисти гола и един от съмнителна дузпа. Единствено Емил Костадинов успява да вкара за България, слагайки символичен край на "ерата Стоичков". Така отборът на българите завършва лошото си представяне. От трите мача липсва обиграния стил на България отпреди 4 години. Статистиката показва, че Стоичков и Балъков са разменили невероятно нисък брой пасове. Спекулира се, конфликта между двамата е довел до българският провал.

1997-1999 Преходни години
След два сезона в "Барса", Стоичков решава да се оттегли и да стори път на по-младите в отбора. Временно е отстъпен на Ал Насър в Саудитска Арабия където спечелва Азиатската КНК записвайки гол в единия от финалните мачове. След победата, Стоичков решава да се завърне в обратно ЦСКА за да се подготви за идното световно. Привържениците на червения тим са в екстаз от завръщането на камата, но неговата помощ не е достатъчна да спаси отбора. Армейците завършват трети в шампионата и са унижени с 5-0 от Левски във финала за купата на страната. Взимайки участие едва в четири мача, Стоичков сключва контракт с Японския "Кашива Рейсол". В страната на изгряващото слънце, Камата остава до 1999-та записвайки 13 гола от 28 изиграни мача.