Хосе Самитиер

Роден на 2 февруари 1902 г., в Барселона. Починал на 5 май 1972 г., в Барселона. Халф и нападател.
Каталунски футболист и треньор, прекарал повечето време от кариерата си в "Барселона". Играл също за "Реал" (Мадрид), и "Ница". Основна част от полузащитата, заради качествата си получил и прозвището "магьосника". Самитиер дебютира за "Барса" през 1919 г., когато е едва на 17. Като бонус от подписването на договор, получава светещ часовник, и костюм. През 1920 г. е част от първата селекция на испанския национален отбор, спечелила сребърните медали на Олимпиадата. В последствие записва 21 мача за страната, а през 1925 г. е най-скъпоплатения играч в Испания. Последния му мач с националната фланелка е на 13 декември 1931 г., срещу Ейре (5:0) в Дъблин.
След 13 успешни сезона в "Барселона", включително и спечелването на първото издание на шампионата през 1929 г., през 1932 г. преминава в мадридския "Реал". През 1936 г. за кратко е треньор в "Атлетико", но бяга във Франция, след започването на гражданската война. През октомври 1936 г. преминава в "Ница", където отбелязва 47 гола, в 82 мача. Отказва се от футбола през 1939 г. През 1942 г. за кратко е треньор в "Ница", преди да се завърне в Испания.
През 1945 г. печели шампионата като треньор на "Барселона", а след това работи за клуба и като скаут. Има главна роля във вербуването на Ладислав Кубала за "Барселона". В последствие обаче, е обвинен че е дейвствал като двоен агент в опитите на клуба да привлече Алфредо Ди Стефано. През 60-те години, напуска "Барселона", и започва работа като скаут за бившия си отбор "Реал" (Мадрид).
Въпреки факта, че два пъти се озовава във вечния враг на каталунците - "Реал" (Мадрид), въпреки аферата "Ди Стефано", и факта че е подкрепял открито генерал Франко, е високо уважаван в Барселона. За това свидетелства и честта, отдадена му от клуба на погребението му през 1972 г.