В края на 19 век Ханс Гампер и 10 други ентусиасти играели непознат спорт, наречен “футбол”. Когато Гампер основал ФК Барселона на 29 ноември 1899г., той трудно можел да си представи значителните събития, които ще последват.

През някои от най-трудните години за Каталуния, флагът символизирал надеждите на хората за свобода. Днес този флаг е символична връзка, която продължава да представя връзките между клуба и неговите привърженици.

През периода от 100 години, клубът преживява моменти на слава и трагедия, добри и лоши времена, епически победи и съкрушителни поражения. Всеки един от тези моменти е допринесъл за превръщането на Барселона в един напълно уникален клуб, какъвто е днес. Славата на Барселона може да бъде приписана, от части, на впечатляващата статистика, но друг фактор е несъмнено че отбора е един от най-високо декорираните отбори в света. С изключение на Междуконтиненталната купа, витрината в музея на Барселона съдържа всеки възможен трофей. Връх на впечатляващата колекция е Купата на Европейските Шампиони, върховната слава от финала на Уембли, който влезе в историята.

Барселона също е в изключително завидната позиция на единствения отбор, който всяка година е вземал участие в Европейските клубни турнири. Огромната колекция от европейски трофеи на клуба включва също Купата на Носителите на Купи(КНК), която Барса печели 4 пъти и е безпорен крал по този показател. Клуба също има спечелени и 3 Купи на УЕФА, като 2 от тях още когато турнира се нарича Industrial Inter-Cities Fairs Cup.

Разбира се Барса царува и в Испания, както и в Европа и никой друг испански отбор не може да се противопостави на 24-те спечелени шампионски титли в Copa del Rey (Купа та Краля).

А колкото до испанското първенство, Барселона посреща 100-годишнината си с 16 шампионски титли, 6 от които са спечелени за последните 10 години.

Барселона в периода 1898-1922

Барса е създадена:

Ханс Гампер създал клуб, който постепенно си проправил път в Каталунското общество. Тази секция обяснява за началото на клуба, който преминава през различни стадиони и най-ранните символи на Ф.К.Барселона, такива като герба и фланелката.

Произход:

Бизнесменът Ханс Гампер, роден в Winterthur на 22 ноември 1877г, е човекът решил да създаде футболен клуб в Барселона, пускайки обява в местно спортно списание, на 22 октомври 1899г, че търси играчи. Гампер, познат в Барселона като Joan, се преместил в Каталунската столица по бизнес причини през 1898г и само малко повече от месец след като пуснал обявата си, на 29 ноември 1899г. той председателствувал първото клубно събрание в Gimnas Sole. Заедно с Гампер, Gualteri Wild, Lluis d'Osso, Bartomeu Terradas, Otto Kunzle, Otto Maier, Enric Ducal, Pere Cabot, Carles Pujol, Josep Llobet, John Parsons и William Parsons присъствали на това историческо събиране. Събранието основало клуба, а англичанина Gualteri Wild станал първият президент, съчетавайки своите административни задължения с футболните си умения. Както Wild, така и останалите основатели, първоначално били преди всичко играчи.

Първият екип:



Отначало, играчите носели известните син и виненочервен цветове, като половината фланелка била с единия цвят, другата половина с другия цвят, а гащетата били бели.

Първият герб на клуба:



В началото клуба споделял градския герб, като демонстрация на обвързаността на клуба с града. По-късно, през 1910г, борда решава че клуба се нуждае от собствен герб и организирали конкурс за да намерят най-добрия дизайнер, като спечелил анонимен член, който произвел представения модел.

Първия мач:



Прави: Witty, Reig, Meyer, Cabot
В средата : Llobet, Widerkeher, Valdes
Седнали: Parsons, Steinberg, Gamper, Green, Cenarro

Първият си мач Барса игарят срещу отбор съставен от английски емигранти в Bonanova(познат като Turo Park). Английският отбор, който всъщност включвал играчи и на Барса, победил с 1:0.

Първите стадиони:



Camp Muntaner



Camp Hotel Casanovas



Camp Armes



Camp Industria



Les Corts

Търсенето на Барса за постоянен дом ги отвело на Hotel Casanovas(1900г.), la carretera d'Horta (1901г.), el carrer Muntaner (1905г.) и carrer Industria, който е първия стадион, притежаван от клуба и имал капацитет 6000 души с 2 реда правостоящи, уникално за времето си. Игрището било официално отворено на 14 март 1909г. По това време клуба вече бил започнал да събира титли, спечелена била "Copa Macaya" през 1901-1902 и Каталунския Шампионат през 1904-1905 и 1908-1909. Стимулиран от новата обстановка, Клубът отново печели Каталунския Шампионат през 1909-10, 1910-11, 1912-13, 1915-16, 1918-19, 1919-20, 1920-21 и 1921-22, както и Испанския Шампионат през 1909-10, 1911-12, 1912-13, 1919-20 и 1921-22, като по този начин Барса се радва на първия си голям период на спортно и социално израстване.

Барселона в периода 1922-1957

”Les Corts”, сцена на една успешна епоха



Стадионът „Les Corts”, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера”(1919-1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданската война и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барса.

Началото на славните години – El Camp dels Corts

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Samitier, Alcantana, Zamora, Sagi, Piera и Sancho, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период. На 20 Май 1922 година официално е открит новият стадион „Les Corts”, който скоро станал известен като „катедралата на футбола”. Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30,000 души, който по-късно бил удвоен до 60,000. На празненствата по случай 25-тата годишнина на клуба през 1924 година, почетени от известният плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12,207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928-29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923-24, 1924-25, 1925-26, 1926-27 и 1927-28 и Испанския Шампионат през 1924-25, 1925-26 и 1927-28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барса Franz Platko, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Rafael Alberti.

Трудни времена

По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие. На 14 Юни 1925 година, по време на диктатурата на Primo de Rivera(Испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Gamper да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по късно на 30 Юли 1930г основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален(изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският Шампионат през 1929-30, 1930-31, 1931-32, 1933-34, 1935-36 и 1937-38, то успехът в Испания все им убягвал.

Ефектът от Гражданската Война

Месец след като Гражданската Война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войниците на Franco близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 Март 1938 година фашистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона попада под фашистка окупация и като символ на Каталунската националност клубът, който в момента имал само 3,486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През Март 1940, marques de la Masa de Asta Enric Pineyro, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.

От ръба на изпадането до Copa Latina (1949)

През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барса, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944-45, 1947-48 и 1948-49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-та годишнина през 1949 подкрепян от 24,893 членове и спечелил общо 21 Шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.

Kubala и петте купи



С пристигането на Ladislau Kubala през Юни 1950, скоро става ясно, че Барса са се превърнали в прекалено голям отбор за техният стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всичко възможни купи – Испанската лига през 1951-52 и 1952-53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951-52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Basora, Cesar, Kubala, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martin Rossi.

Барселона в периода от 1957 до 21 век



Ноу Камп приветства Барселона към Бъдещето

Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за “Les Corts” и Клуба продължил с откриването на Ноу Камп (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков, Роналдо...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия “Dream Team”. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.



НОУ КАМП
(в превод "Нова Земя")

Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която Аржентинската звезда най-накрая подписва с “риал мъдрит”, което води до уволнението на президента на Барса Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона “Ноу Камп”, който е открит на 24-ти септември 1957 г. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera ,отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става Шампион на Испания през 1958-1959 и 1959-1960, и печели Купата на УЕФА през 1957-1958 и 1959-1960. За съжаление 60-те години не били продължение на техния успех и отбора печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на УЕФА през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като “more than a club” (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клуба отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.

Пристигането на Йохан Кройф



Барса печели Купата на Испания през 1871 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия - Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става Шампион на Испания през 1973-1974. На връх 75-тия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.

Ерата на Josep Lluis Nunez започва



Със спечелването на Испанската Купа през 1978, Josep Lluis Nunez става президент на 6-ти май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клуба започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Terry Venables, точно преди чудесната ера на “Дрийм Тийма” на Кройф, с който Барса става 4 пъти Шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската Лига на 20-ти май 1992 на легендарния стадион Уембли.



Йохан Кройф



Барселона - Европейски Клубен Шампион 1992 г.



1992г. - Европа е Синьо-Червена !!!



"ИЦО"

След това се появява Боби Робсън, с който отбора печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996-1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти Шампион на Испания през 1997-1998 и 1998-1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави “дубъл” (Шампион на Испания + Купа на Испания).



Сърцето на отбора - Луис Енрике

Имена като Migueli, Sanchez, Carrasco, Schuster, Urruti, Maradona, Zubizarreta, Lineker, Bakero, Begiristain, Amor, Koeman, Laudrup, Ferrer, Stoichkov, Guardiola, Romario, Sergi, Abelardo, Ronaldo, Luis Enrique, Figo, Rivaldo, Kluivert, Puyol, Saviola дават своя принос за тази убедителна Ера на успех. Тържеството послучай 100-годишнината на Клуба съвпада с пристигането на новия президент Жоан Гаспарт, чиито усилия са насочени към изпълнение на новите тренировъчни средства “Ciutat Esportiva Joan Gamper” в Sant Joan Despi.

Барса през 21-ви век

Уникалната обществена позиция на Барса продължава да расте. Барселона е единствения отбор в Европа който се е класирал всяка година за Европейски Футболни Турнири от стартирането им през 1955 до днешни дни, а със спечелените 4 Купи за Носители на Купи прави Барса недосегаема на върха. Каталунците са рекордьори по отношетие на спечелени Купи на Испания – 24 на брой. Останалите спортни отдели са еднакво успешни на национално и международно равнище. В момента членовете на Клуба наброяват 105 706 души, а фен-клубовете са около 1508 от цял свят.