Рикардо Самора Мартинез се ражда на 21 януари 1901 г. в Барселона (починал на 15 септември 1978). Може би най-титулуваният испански вратар за всички времена, започва кариерата си в Еспаньол през 1916 г. След неразбирателство с един от клубните шефове обаче, през 1919 г. преминава в градския съперник Барселона. Година по-късно прави и международният си дебют, като на 28 август 1920, по време на Олимпийските игри, играе за Испания при победата с 1:0 над Дания. Испанският отбор си тръгва от олимпиадата със сребърните медали. С Барселона, Самора печели два пъти Кралската купа, преди през 1922 г. отново да се завърне в Еспаньол, а през 1929 г. печели отново отличието. В същата година, Самора е част от испанския национален отбор, който побеждава Англия с 4:3. Това е първият път, когато отбор извън границите на Британската империя побеждава англичаните. Мачът бива още по-специален за испанския вратар, който доиграва мача със счупена гръдна кост. През 1929 г., Самора за втори път напуска Еспаньол, за да се присъедини към Реал (Мадрид), където изживява и най-успешния период от кариерата си. През сезон 1931/32 той помага на Реал да спечели първата си шампионска титла на Испания, и да я защити през следващия сезон. Също така, с мадридския клуб печели два пъти Кралската купа. Самора слага край на кариерата си през 1936 г., след бягство във Франция поради започващата Гражданска война в Испания. В продължение на 38 години след това, той държи рекорда за най-много изиграни мачове за националния отбор, като бива и треньор на няколко испански клуба. Настоящата наградата "Самора" в испанската Примера Дивисион, която всяка година получава вратаря, допуснал най-малко голове във вратата си, е кръстена на Рикардо Самора.