Роден на 29 октомври 1970 г., в Айндховен. Започва да играе футбол на аматьорско ниво, в клубовете "AFC '34" и "DCS Zevenaar", преди да подпише първия си професионален договор, с "АЗ Алкмаар" през през сезон 1988/89, когато е само на 17 години. След окуражително начало в клуба, през 1990 г. преминава във "Витес". Началото на кариерата му в този отбор е помрачено, след като още в първия си мач срещу "Спарта" (Ротердам), чупи десния си крак. След пълно възстановяване, Коку доказва таланта и качествата си, след като помага на отбора да достигне до участие в турнира за Купата на УЕФА. Докато е играч на "Витес", отбора на "Аякс" се опитва да го привлече на два пъти, но в крайна сметка през 1995 г. преминава в друг холандски гранд - "ПСВ" (Айндховен), под ръководството на Дик Адвокаат. Скоро след това, Коку получава и първата си повиквателна за националния отбор, за който дебютира на 24 април 1996 г., срещу Германия, а по-късно е и включен в селекцията на Холандия за Европейското първенство. Докато играе за "ПСВ", Коку успява да спечели шампионската титла, но не се радва на добро представяне в Европейските клубни турнири. През 1998 г., Коку вече е постоянна фигура в националната селекция, и логично отпътува с отбора за Световните финали във Франция. В групите успява да отбележи 2 гола за "лалетата", но отбора му отпада нещастно на 1/2-финалите, където губи от Бразилия след изпълнение на дузпи. След добрите му игри за "ПСВ", и националния отбор, непосредствено след Световното първенство, Коку подписва с испанския шампион "Барселона", като става част от многото холандски играчи в тогавашния тим на каталунците, воден също от холандец - Луис ван Гаал. За разлика от много от тях, които бързо напускат "Барса", Коку остава в отбора цели 6 години, като дори си извоюва и правото да носи капитанската лента. Въпреки, че му е предложен нов договор, през 2004 г. Коку напуска "Барселона", и се връща в "ПСВ". Холандеца обаче не е забравен в Каталуния, през месец февруари 2005 г., преди началото на мач от Примера Дивисион, под овациите на публиката Коку е награден специално от президента Жоан Лапорта, като знак за благодарност за вярната му служба в клуба. На Евро 2004 той носеше капитанската лента на Холандия, но след идването на Марко ван Бастен начело на "лалетата", тя премина последователно в Едгар Давидс, и Едвин ван дер Саар. Все пак, Коку остана резервен капитан на националния отбор. Заедно с него в редиците си, Холандия спечели 10 от 12-те си мача в квалификациите, и се готви за участие на Световните финали в Германия.